Кочина (1969)

За да допълни прожекциите на среднометражния филм на Бунюел Симон Пустинника, Пазолини е искал да заснеме "Оргия" - приказка за "непокварен" младеж (Клеманти), който броди из подножието на Етна и яде хора. Но след това добавя втора история, огледална на темите от "Оргия", и я кръщава "Кочина". Свирепа пародия на Годар, Рене и... Пазолини, представяща иронична хроника на "екзистенциалното страдание" на децата на буржоазията, във втората част главен герой е мистичен младеж (Лео), който най-накрая успява да се слее с "природата": изяден е от прасетата, които обича. Кочина е не само изключително възмутителна сатира, но е и един от най-завладяващите филми на Пазолини.