Викът (1957)

Темите определено са любимите на Антониони: нелечимите рани на сърцето, фаталността на нещастната любов, невъзможността да общуваме истински, тъгата на живота... Стилът напомня неореализма, доколкото естественият декор доминира и доколкото разказът сякаш следва хаотичния и случаен ход на самия живот. Но ако се вгледаме по-добре, ще забележим, че реализмът преминава в експресионизъм. Сивотата на средата, прихлупеното небе, безкрайният хоризонт изразяват тревога и отчаяние, съзвучни с мрачното душевно състояние на героя.