Пепе льо Моко (1937)

Пепе льо Моко, шедьовърът на Дювивие, е представителен за онова голямо течение във френското предвоенно кино (от "Кеят на мъглите" до "Хотел Север"), което рисува "средата" с романтични и пленителни краски. Това са все филми, в които фаталността, лошият жребий, съдбата, често персонифицирана, се сливат с мрачната поезия на неуспелите бягства, пропуснатите заминавания, измамените надежди... Пепе принадлежи на митологията на киното." Реймон Шира